(нач. на XIX в. – 1856 г.)
За Бойчо Войвода има малко писмени сведения. Основен източник остава книгата на Панайот Хитов „Моето пътешествие по Стара планина с нови войводи“, издадена в Букурещ през 1873 г.
Бойчо е роден в Цеперанските колиби, днес в района на Вонеща вода, Великотърновско. Няма точна година на раждане, но тъй като е бил войвода преди Руско-турската война от 1828–1829 г., се предполага, че е роден в началото на XIX век (някои посочват 1805 г.).
Според изследвания на Петър Богданов, бащата на Бойчо бил убит като хайдутин, когато Бойчо бил едва на седем. Той имал двама братя – по-голям Петър (12 г.) и най-малкия Георги (или Иван, според други Васил), на около 3 години. Останали с майка си, която сама отгледала децата с труд и лишения.
Братята израснали бедно, но с дух на свобода. Петър бил изпратен овчар още на 12 години, но скоро избягал в Трявна и станал ратай при чорбаджи Генко Петров Даскалов – техен далечен роднина. По-късно и Бойчо, и другите братя се присъединили при него.
Генко бил влиятелен човек, проявил се по време на кърджалийските размирици. След опожаряването на Трявна организирал местното население и се обединил с хайдутина Стойно Иванилиеца, с когото успели да прогонят кърджалиите. Изградил укрепена къща с кула и събрал от ратаите нещо като лична охранителна дружина.
От тримата братя именно Бойчо се утвърдил като истински хайдутин и войвода, оставил име в народната памет като смел и решителен борец срещу османската власт.

