На 12 септември 1902 г. Общинската тричленна комисия във Варна, под председателството на Панайот Кърджиев, взема следното решение:
„Като спомен от 25-годишния юбилей на Шипченските тържества, централната градска градина да бъде наречена „Цар Освободител”, а за заслугите си към България граф Николай Павлович Игнатиев да бъде обявен за почетен гражданин на град Варна. Бюстът му в естествена големина да бъде поставен в градината „Цар Освободител”.”
Граф Николай Павлович Игнатиев е роден в Санкт Петербург, Русия. Той е руски генерал и дипломат. Бил е военен аташе в Лондон и Париж, а през 1863 г. е назначен за директор на Азиатския департамент в Министерството на външните работи на Русия. От 1864 г. е посланик на Русия в Османската империя.
Игнатиев играе ключова роля в борбата на българския народ за църковна независимост и създаването на Българската екзархия. След Априлското въстание защитава българския народ и настоява за реформи в негова полза на Цариградската посланическа конференция в края на 1876 г.
По-късно посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където работи за утвърждаване на правата на българите и постига подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. След като Турция отказва да го приеме, Русия обявява война на Османската империя за освобождението на България.
След победата, граф Игнатиев участва в преговорите и подписва Санстефанския мирен договор. Поради разногласия с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес. През 1902 г. е част от делегацията, водена от Великия княз Николай Николаевич, по случай тържествата за 25-годишнината от Шипченската епопея.
Умира през 1908 г. в Санкт Петербург.

