В град Мачин, Румъния, е роден. През 1885 година постъпва като стипендиант на Княжество България в Морското техническо училище към Морското ведомство на Руската империя, разположено в Кронщад. Той е първият офицер в българската армия, притежаващ морско инженерно образование.
В периода от 1891 до 1913 година служи цели 23 години във военния флот на България. Взема участие в корабостроителната програма на Княжеството, организирана преди Балканската война. Между 1900 и 1906 година е началник на Морското училище във Варна. През 1904 година Народното събрание гласува първия закон за Морското училище, което така става първото средно техническо училище в България.
Под негово ръководство се създават и въвеждат първите учебни планове и програми, съобразени със световните постижения в науката и техниката. Благодарение на усилията му, училището заема водещо място в страната. В периода от 1888 до 1906 година преподава основни предмети като огнярно дело, машинно дело и машинно чертане, като се ползва с изключителното уважение и признание на своите възпитаници.
Соларов е и автор на първия учебник, издаден от Морското училище през 1902 година – „Омнетръбни и модерни парни котли“. След освобождаването му от длъжност е назначен за началник на Флотския арсенал.

