Васил Радославов (1854–1929) е български политик, юрист и държавник, един от водещите представители на Либералната партия и нейното радославистко крило. Той играе ключова роля в политическия живот на България в края на XIX и началото на XX век, заемайки поста министър-председател на страната в няколко периода, включително по време на Първата световна война.
Радославов е роден в Търново и завършва право в Германия, което оказва влияние върху неговите либерални и европейски ориентирани възгледи. В политиката се включва още като млад член на Либералната партия, но постепенно се оформя неговото собствено крило – радославистите, които се характеризират с по-националистическа ориентация и прагматична външна политика, често насочена към Австро-Унгария и Германия.
По време на управлението си Радославов насърчава икономическата модернизация, строежа на железопътни линии и други инфраструктурни проекти. Неговото правителство по време на Първата световна война е свързано с решение за присъединяване на България към Централните сили, което след войната води до политическа и обществена критика и намаляване на влиянието му.
След края на войната Радославов остава активен в политическия живот, като участва в различни либерални коалиции, но вече без същото влияние като преди. Той остава в историята като един от най-спорните български политици, известен със своята решителност, либерално-европейска подготовка и специфичната си външнополитическа ориентация.

