Алея на Възраждането във Варна е централният културен акцент на Морската градина, известен като жива галерия на българското национално възраждане. Това е пешеходна зона между Пантеона и моста над канала до Раковината, разположена по продължението на Главната алея.
Идеята за създаването ѝ е приета още през 1903 г., първоначално озеленена с коприва и бряст, засадени от Антон Новак и Иван Стойчев през 1906 г. През 1907 г. интелектуален комитет „Българско възраждане“ предлага това пешеходно пространство да се превърне в Алея с монументи на ключови български личности, съхранили националния дух по време на Османското иго. Проектът е изготвен от инженер Георги Бърнев, а комитетът официално е учреден на 15 февруари 1908 г.
Първият монумент е на Христо Ботев, открит на 27 юли 1911 г., последван от бюста на Васил Левски през 1912 г., и монумент на Отец Паисий през 1927 г.През годините са поставени още паметници: Митрополит Симеон (1930 г.), Васил Априлов (1936 г.), Хаджи Димитър (1939 г.), а през 1973 г. — Петър Берон, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Бенковски и Георги С. Раковски. По-късно са добавени Гоце Делчев (1995 г.), Захари Стоянов (1996 г.) и Пейо Яворов (2001 г.)
През 1960 г. дърветата в средата на алеята са заменени с цветни лехи, които придават по-живописен облик и днес продължават да радват посетителите. В централния участък е създаден мемориален кът с плочи и урни, съдържащи пръст от исторически места из цяла България — техният брой достигна 30 до 2015 г.
Алеята завършва близо до Пантеона с монумент в памет на българи‑комунисти, загинали срещу монархията през Втората световна война.
Днес Алея на Възраждането продължава да бъде предпочитано място за преклонение и спомени. Тук се организират ежегодно церемонии в дати като 2 юни (Деня на Ботев и Левски), 24 май и други национални чествания. Алеята е любимо местенце за разходка, вдъхновение и възпоменание — символ на националната идентичност, скъта и гордостта на Варна.
